На 3-ти март фийдът ми във Facebook беше залят с разнообразни картинки с българското знаме. Под тях беше пълно с гръмки патриотични вопли и възгласи, изпълнени с любов към българщината и запазването на нашата уникална идентичност.
Супер! Ето ви една уникална и идеална възможност да подкрепите българското, да докажете любовта си и да помогнете на родопските песни да бъдат записани, увековечени и група прекрасни Дряновски баби да се зарадва, че “младите” не са ги забравили и изоставили!
Ако сега не го направим, няма кога после. Ще бъде късно.
Елена Стойчева прекарва миналото лято в къщата на баба Софка. Тя е най-възрастната певица в бандата на Дряновските баби и за кратко време успява да превърне във фенове на групата всички резиденти по програмата “Резиденция Баба”. Благодарение на тази любов към музиката, сега има надежда тяхното културно наследство да се предаде на младите хора в града, които рядко се сещат за селата и живота там.
Поговорихме си с Елена за бабите, за песните им и защо е важно да ги помним:
Какви са Дряновските баби? С какво те плениха?
По време на Резиденцията три момичета живяхме при баба Софка, която е най-възрастната певица в групата. Всъщност в началото аз изобщо не знаех за съществуването на певческата група, но баба Софка ни запозна и с останалите жени и така постепенно се сприятелихме. Три пъти седмично ходех с нея сутрин рано в 7 часа в магазина за хляб, където се събират бабите за по едно кафе и обмен на новостите и почти всяка вечер пред пенсионерския клуб на приказки. Това е едно от нещата, с които ме плениха – интензивността на заедността. Те прекарват много време заедно и аз седях с тях често и почувствах това, на което ние в града не сме свикнали – да бъдеш част от едно подкрепящо те общество, гъсто като каймака на киселото мляко.
Когато бабите пътуваха до събора в Априлци, взеха мен и Дани в буса. Беше много весело с тях, непрекъснато си подвикват майтапи или пеят. Едната се сеща за песен и я подема, после другите се включват. В речника си използват без притеснение думи, които във възпитанието на едно градско дете са в категория “мръсни.” Разправят и такива вицове бабите! Тяхната непринуденост и веселост много ми харесаха.
Преди Априлци бусът спря на едно разклонение, за да направят бабите репетиция. Наизвадиха чантите и помагайки си една друга навличаха катовете цветни антерии, елеци, ръкави. Тогава за пръв път ги видях облечени в носиите. Абсолютно нецензурирана шареност! Заедно с хумора, тя изрязява една завидна лекота на мирогледа, която помага в трудни времена. Затова и досега ние, резидентите, често си повтаряме един любим израз на бабите от Дряново: Нека, синче, нека!
Какво са за тях песните?
За тях песните са история и идентичност. Те пеят онези едновремешни песни, които и техните предци са пяли по време на работа на полето или по седенки. Смятам, че песните се свързват дълбоко с тяхната душевност и я съопределят. Има песни, които са много тежки, и даже някои от жените не искат да ги пеят, защото ги натъжават прекалено много. В тези родопски райони, особено в българо-мохамеданските села, е имало преломни времена, които са запаметени чрез песните. Но има и много песни за любов, защото родопчани са си обичливи и закачливи.
Освен това, певческата група е единствената общностна културна дейност в селото. Участието в нея дава на жените мотивация и радост. Като види човек с каква гордост показват пъстрите си носии! С много старание и умение бабите поддържат тези носии, най-вече заради участието си в групата. Има някакво скрито състезание коя ще съумее да направи най-сложния модел гердан от синци, или коя ще сложи най-шарените кичилки на тестемела си. Защото като отидат на събор са най-колоритната група и всички искат да се снимат с тях. Иначе сигурно носиите вече щяха да бъдат разпродадени на изкупвачи.
Също така в село дълго време се пази траур. Не носят толкова черно, колкото не искат или не им дава душа да пеят. Баба Софка много обича да пее, но не си позволява това в къщи, защото винаги се сеща за своите починали близки. Пее само с групата. Така пеенето заедно с другите жени дава утеха и сила.
Когато пеят те винаги застават в редица плътно една до друга хванати под ръка. Лицата им стават съвсем сериозни и погледите строги, преди да си поемат дъх за началото на песента. Сигурно нейните вибрации се предават по телата. Но и по въздуха, защото и на мен понякога ми се насълзяват очите.
Защо е толкова важно да запишем песните им?
Песните са автентичен фолклор, те са част от пъстрото културното наследство на България. Бабите ги пеят с плътни гласове, оформени от изчезващия родопски диалект и от случките на един дълъг живот, повеляван от мощта на природата, близостта до земята и фолклорните вярвания. Село Дряново в миналото е било много изолирано, пътят е прокаран едва през 60те години, но и в днешно време той си е предизвикателство. Тук до днес са се запазили специфични говор и митове, които старите хора помнят. Сега е много подходящ момент за звукозапис – бабите репетират усърдно и гласовете им все още имат сила. След няколко години това вече няма да е така. Тогава песните биха били забравени и заедно с тях историята и идентичността на село Дряново.
_
Ще помогнете ли? Можете ето тук!
Идеи как да го направите:
- Направете лично дарение. Разгледайте добре “наградите” – ако искате бабини рецепти освен хубавите им песни или друго, трябва да изберете такава опция.
- Направете фирмено дарение. Покажете, че работите в компания, която се интересува от културата на страната, в която работи. Ако на шефа ви не му пука, можете просто да го направите заедно с вашите колеги.
- Споделете тази кампания с приятелите си, семейството, познати. Има нужда.
everhooder 