как 9gag стана новият facebook

Някъде между валутната криза в Европа, изборите за президент, студа и бедствията и реакциите по повод ратифицирането на АСТА, глаголът “найнгагвам” стана по-актуален дори от “фейсбуквам”. Само за няколко месеца сайтът 9gag.com се изкатери на 46-та позиция по посещаемост в България и отдавна е в първите 500 в света. Но не разбрахме кога стана това…

Това е нещо, което отдавна ни се отдава добре – да иронизираме ежедневните ситуации (а в нашия случай, често абсурди) с няколко илюстрации. Така например “Ръководство за употреба на София” се превърна в тотален хит във facebook. Оказва се, обаче, че не само ние се радваме на този тип забавление.

9gag се радва на трафик и принос на съдържание от цял свят, а битката твоят gag (илюстрацията с предимно хумористично съдържание и леко грозновидни картинки) да се покаже в ТОП или Трендинг gag-овете е безмилостно жестока: качваш я и тя първо отива в категория voting; ако събере достатъчно гласове, отива в trending, и ако там събере още, отива в hot.

2012: One Day, One Pic

Не е нещо ново, но аз не съм тествала постоянството си до такава степен. Става дума за проекти, които изискват сериозно постоянство – например да направиш нещо всеки ден. Един от най-интересните такива, на които съм попадала, е групата 100 Strangers във flickr. Имаш 100 дни, за които да заснемеш 100 напълно непознати минувачи и да разкажеш тяхната история. Тъкмо се бях наканила да го почна през октомври, но видиш ли, свиха ми апарата.

Сега с нови сили и ново желание стартирам друг проект. Малко по-лесен, но пък по-дълъг и обемен. One Day, One Pic ще съдържа по един фотос от всеки ден след 15 януари 2012 до… края на света, евентуално. Сега сме съвсем в началото, дано издържа! :)

Почнахме с една гледка, която наблюдавам всеки ден. Дано имам възможността да качвам по-интересни неща…

Enjoy the rest :-)

12 послания, 12 месеца

Традиционно като наближи края на годината (или рождения ни ден), се спираме да се огледаме за малко и да си направим някоя друга равносметка. Ако ни остане време, разбира се, но ми се струва, че с напредването на възрастта, все по-често си даваме сметка за отлитащите месеци.

Оплаках се, че нямам муза напоследък, но ми хрумна, че няма да е лошо да се драсне някъде каква що-годе поука съм си извлякла от 2011. И съответно да видим дали ще имаме полза от нея за преживяването на 2012. Аз лично силно вярвам, че на маите им е свършил камъка, за да драскат повече по календара си и ще посрещаме и 2013-та…

Ето и 12-те ми пожелания, които всеки месец на 2011 подготви за щафетата:

януари – начало. Повод да теглим чертата и да започнем на чисто. Без стари товари. Пожелавам си моите да ги оставя в 2011 и да си спомням за тях с усмивка.

февруари – очакване. Очакване на нещо по-хубаво, по-приятно. Често пъти съм чувала, че очакването на щастието е всъщност истинското щастие. Знае ли човек, може и да се окаже вярно.

март – ни така, ни иначе. Ту топло, ту студено; ту вали, ту грее слънце. Различното време дава възможности за различна нагласа. Не винаги дъждът е нещо лошо, даже ни прави по-изобретателни. Пък и след него се радваме на слънцето още повече.

април – цветна история. По принцип пролетните месеци са пълни със свежи аромати (дори в града), много цвят и добро настроение. Повече от него за 2012.

май – всяка година го свързвам с упорита подготовка за изпити. Нека през 2012 да се взимат отраз и да се трупа опит и знания.

юни – от топло към горещо. Нещо времето в последните години тотално се обърка. Пожелавам си хубава хладна пролет, топло и слънчево лято, златна есен и бяла зима. Стига с тия аномалии…

юли – месецът-земетресение. Пожелавам си/ви да има промени, но да не са силно болезнени. По-скоро събуждащи.